Рухналият храм

Храмът “[Архангел Михаил]” в село Шилковци е построен през 1847 година. Годината е издялана на каменна плоча с размери 0.50/0.35 м и е вградена в южната стена над вратата за олтара. През 1903 година е достроен притворът. Разликата между стария и новия градеж е очебийна. В притвора е изографисан „Страшният съд”.

Западно от храма се извисява внушителна камбанария, градена през 1903 година, за което свидетелства каменен надпис на източната страна. Камбанарията е от дялан камък с пояси от тухли.

Храмът е в центъра на селото. Строителна площ 23/9.30 метра. Изграден е от речни камъни, споени с кал. Еднокорабна базилика. Без кубе. Покрит с керемиди. Подът е на две нива – предно и задно. Предното за богомолците, а задното за богомолките.

Храмът [рухва през 1998 година]. Най-ценното в него са стенописите и иконите. Те са спасени благодарение на инициативноттта и отговорността на директора на възрожденския музей в гр. Елена. „Предвидил рухването на храма, той настоятелно моли Великотърновската митрополия да разреши пренасянето на стенописите и иконите за съхранението им в гр. Елена. Митрополит Стефан предвидливо откликва на молбата му.

С големи усилия и вещо умение през 1989-1990 година ценното иконно и стенописно богатство е пренесено в приземния етаж на Даскалоливницата.

Стенописът „Страшният съд” намиращ се в артиката е изключително творение. То е с размери 9/4 метра и заема почти цялата източна страна на артиката. Изографисан е в 1873 година от Захари и Кънчо Цонюви от Трявна. Художествените и религиозни внушения на произведението са оценени от изкуствоведи и специалисти. Но и неспециалистът усеща силата на някои акценти на творбата.

Камбанарията, занемарените паметници на загиналите във войните, двата гроба на иерейте и няколкото паметника на миряни напомнят, че някога на това култово място е кипял богат духовен живот.